петък, 4 ноември 2011 г.

Да искаш а да нямаш...да имаш, но да не искаш....

 (или защо обичаме да сме тъжни)




  Вечният проблем на човечеството -чуждото е по-хубаво, забраненото е най-желано. Било дали говорим за играчката на съседчето или  за най-недостижимото  момче, това си е неотменен принцип на цялото човечество. Никой не се задоволява, с това, което има, винаги се иска невъзможното, мислейки че то ще донесе щастие.
Хората отказват да се задоволят с прости неща - те са обикновенни и достъпни. И оттам започват всички проблеми... Препускат към щастието с такъв устрем, че не забелязват, че тичат в обратната посока... 
 Колкото по-недостижим е бляна, толкова по-голямо е желанието, а колкото по-голямо е, то толкова по- разрушително е неотменно последвалото разочарование, което само отдалечава от щастието.
 А ако случайно мечтата стане реалност, достигне се недостижимото...то то вече не е така привлекателно. Играчката се оказва, че не е кой знае какво, момчето въобще не си е струвало труда, прехвалената гимназия всъщност е целуван от бонбон а вътре -вонящ фас... И човек започва да се чуди: 
Защо са ни цели и мечти, когато те винаги биват убити от собствените си създатели? И дали наистина това, че ние хората сме единствените същества, които знаят какво е щастие е предимство? Все пак знаем какво е, но не го познаваме...
 Щастието е като принца от приказките - нещото, по което винаги ще мечтаеш,ще говориш за него и ще си представящ, но можеш само тихо да се надяваш, че ще го срещнеш......

Няма коментари:

Публикуване на коментар