Всеки ден минава покрай един вход. На пръв поглед вход като всички други: с врата, ключалка и звънци. Но в този вход живееше Той...Всеки път, когато минаваше покрай него, всичко наоколо ставаше розово, сякаш живееше в приказка на Дисни. Сърцето й танцуваше, а краката й се запреплитаха. Хората по улицата вече не бяха просто минувачи, а бъдещи приятели. Сладоледа беше по-вкусен, сокът ставаше по-сладък. Бурята се превръщаше в топъл пролетен дъждец, студът - в непознато усещане, а свистенето на минаващият трамвай и псувните на ватмана напомняха симфония на Вивалди.
Пред този вход винаги беше лято, а Тя беше най-щастливият човек на света. Защото Той живееше там. Ароматът му, ликът му, гласът му, те бяха вечно там, дори Той да не си беше у дома...
Но! Дойде есента. Той си купи еднопосочен билет за другия край на света. Отиде да живее на място, където завинаги щеше да е лято и не във вход, а в една от онеци бели къщички от холивудските филми - все с зеленета морава отпред и със сини капаци на прозорците...
Сега Тя минава покрай един най-обикновен вход - с врата, ключалка и звънци и се опитва да заглуши псувните на ватмана от минаващия трамвай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар