четвъртък, 6 септември 2012 г.
Защото калинката, която трябваше да ми покаже любовта, беше хипстър...
Никога няма да ям хот-дог от "Икеа"! Никога няма да си взема мопс, никога няма да прочета всичките части на тази ужасия "Хари Потър". Никога няма да се науча да казвам това, което чувствам. Никога няма да направя първата крачка. Това съм аз, такава съм.
Не обичам да пия бира - никаква. Бирата е изключително гнусно нещо. Винаги я свързвам с клошари, които нямат пари да си купят нещо по-качествено. Или с потни строители, които в обедната почивка си чешат оная работа, пиейки "Ариана". Никога няма да се хвана да танцувам валс, особено в обществена градинка, особено пък без музика. Никога не отвръщам на непознати, когато се опитват да ме заговорят. Никога не водя момче вкъщи...
Винаги съм вярвала, че домът ни - мястото където живеем, където сънуваме, където мечтаем, където сме най-уязвими трябва да си остане само наше. Лична крепост. Ама като казвам крепост, много моля, не си представяйте гнусни барокови и готически замъчета с педерастките им капители и подземия за оргии. Моята крепост е празна. В нея не държа вещи, нито подаръци - само аз със страховете си.
Не че не обичам да получавам подаръци. Чувството някой да ти подари нещо винаги много ме е радвало. Все пак е някакъв знак на внимание...Глупости! Не е никакъв знак на внимание, а чисто и просто тъп обичай, езически при това. И Дядо Коледа не съществува! Когато го разбрах бях на 4 - открих си подаръка в огромният син гардероб в моята стая, 2 седмици преди празника... Дори не се бяха постарали да го скрият! Но това е - всички вечно те баламосват за нещо. Мама и татко ти обещават да имаш щастливо детство, но разбира се забравят обещанието и решават да се разведат. Така и не разбрах защо... Сигурно и майка ми не обича хот дозите на "Икеа". Но пък тогава е нямало "Икеа". Все едно. Не ме интересува причината, нито последствията. Винаги е било така. Никога не съм била разочарована, колкото и някой да сгафи пред мен. Приемам го с иронична усмивка, колко сте смешни само...
Я часът е 03:03 ..трябва да си намисля нещо... ама не знам какво...какъв е смисъла да си намисляш нещо - поредното тъпо суеверие! Като религиите.... Преди известно време бях вярваща, но пак ме разочароваха и се отказах... Загуба на време. Интересното обаче е, че църквата не ги е ударила кризата - свещите винаги са на една цена, не са поскъпнали. Като някаква константа. Е, поне нещо в този живот да е непроменливо....
А защо не спя? Защото и това е без мислено. Замисляли ли сте се колко без мислени неща правим в живота си. Ядем, без да сме гладни, само защото някъв дебел чичка е решил, че трябва да се яде три пъти на ден. Да, ама като не съм гладна! И после ще ме наричат анорексичка...бая далеч съм...
Също сънят. Защо да спя...За да сънувам?.. Не обичам да сънувам. Тоест обичах, но вече не... И аз не съм константа. Какво да се прави, не съм съвършена, даже съм доста далеч от тази представа. Но поне го осъзнавам. Осъзнавам също, че купонът за първият последен учебен ден няма да се получи както искам и най-вероятно ще пропадне. И няма да мога да го накарам да съжалява... Всичко пропада. Затова и не мечтая. Загуба на време. Не че и иначе не го пилея... Но предпочитам вместо да мечтая да планирам. То и плановете се провалят....все преебавка. Всички те минават, после те отминават...после те забравят. Не ме питайте за кого говоря, не помня. И аз ги забравям. Но май ги обичах. Не помня.
Не харесвам и спомените - напомнят ми на сън. С всеки ден избледняват и посивяват, като стената в кафене за пушачи. Ахах!.. Ама то вече в кафенетата не се пуши... Поредната тъпотия. Като че ли на някой димът му пречи. Дори и непушачите харесват дима. Сладък е! А още по-сладък е когато знаеш, че те трови. Ние хората бая обичаме да се тровим. Като страст ни е!
А какви други страсти имам. Обичам музиката. Страшно много! Обожавам Ред Хот, ама им изпуснах концерта. Интересното е, че вече като казвам Ред Хот, не ги свързвам с песните им, а с него. Така се запознахме - на купон, говорейки за предстоящият им концерт. И се разделихме на първи септември, след това той вечерта си отиде на концерта. Аз гледах телевизия вкъщи. Имаше хубав филм с Джони Деп. Вече не харесвам особено Джони Деп...не харесвам и Ред Хот... Той сега е в Гърция... Не харесвам Гърция, ама никак! Море без миди...поредната тъпня... Той ме помоли по фейсбук да проверя някаква бира дали я продават в България. Как не разбра какво не харесвам? Много му е пукало... А всъщност не е трудно - не харесвам нищо! И него не го харесвам. Не мога да понасям инфантилното му държание... И това, че предпочита Манчестър Юнайтед пред Челси. Какъв лош вкус само! Не харесвам също и късите панталони...скъсяват краката. Всеки човек е по-красив в дънки, ама той това не може да го разбере. И дори не ми предложи да продаде на мен вторият билет за Ред Хот. Какъв тъпак! А аз го пуснах вкъщи. Затова и сега не спя...не мога. Чувствам се сякаш някой е влязъл с взлом, разбил е вратата, преобърнал е всичко, което е видял, взел е каквото може и офейкал... Да ама вратата си е ок, стаята ми е супер подредена... Май говоря за вътре в себе си. И аз не знам за какво говоря вече. Това е сигурно защото се изчерпвам. Глупости, аз не се изчерпвам никога! Колко тъпо извинение...а аз щях да ходя на неговата практика!
Ами ако се бяхме срещнали на друго място... Малко по-рано, или пък по-късно, не знам. Някога иначе... Всъщност, не че би било различно. Пак рано или късно всичко пак щеше да завърши така... Винаги завършва така...Свикнала съм. Само не съм свикнала да съм разочарована. Не от него, от себе си обаче...
Купих си дънки...прекрасни...очаквам първият учебен ден, когато мина покрай теб в тях и ти ми се усмихнеш и поискаш пак да сме заедно..Но едва ли ще се засечем въобще, а и ти няма да се усмихнеш, камоли да ме поискаш отново. И не, аз не отричам всичко, просто стигнах до извода, че нищо не заслужава да бъде признато.
Сега си пускам филм ."Просто секс" се казва. Казаха ми, че е супер готин. Глупости, поредната лигава любовна история. Да видим поне този път мацката или пичът ще тича по летището... О, майната им! Лягам си. По-точно отивам да спя, да сънувам, да мечтая как със теб ядем хот-дози от "Икеа" и танцуваме като луди по средата на булеварда...
А щом стана ще се гримирам, защото той мразеше да го правя. Поредното клише: "Красива си, нямаш нужда от грим" Ще си пусна дискографията на Ред Хот и пак ще отричам всичко...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар