петък, 6 януари 2012 г.

Просто споменавам

Написаното тук няма претенция да се води нито есе, нито съчинение или въобще да се приписва към някой определен литературен жанр. Това , защото написаното тук не обмисляно предварително, не е съчинявано - това са нещата, които чувствам в момента, които иск ма да излея.....
Всички знаят колко е кофти да ти разбият сърцето. Следва дълга депресия с твърдото убеждение, че никога, ама никога никога няма да се влюбиш. Че любовта е загуба на време, финанси и нерви... Но...всички знаем, че не става така.... Един ден, когато си с възможно най-ужасните си дрехи, косата ти прилича на птиче гнездо и ти е избила пъпка на лицето....въобще точно когато изглеждаш най-най-най ужасно твои приятели водят в вашето кафе някакво момче. А това момче в последствие се оказва прекрасно. Той е мил, прави странна физиономия, когато някой каже нещо не на място и се усмихва...много...И ти вече си знаеш какво ще последва....
Следващият път вече знаеш: косата  е сресана прилежно, с любимите си дънки си и късметлийският  шал.....и точно, когато вече си се отказала...той те прегръща... Без да казва нищо, просто така...слага ръка на рамото ти и ти се усмихва....И в този момент ти вече не знаеш на кой свят си....Птичките в главата пеят, зайчета танцуват и всичко е много много розово...обаче той изведнъж става друг - става, премества се, усмивката изчезва, закачките също......На следващият ден - Нова Година има купон и ти отиваш само заради него, защото принципно ти е все едно дали ще си вкъщи пред телевизора или на купон у приятели седнала на някой стол....И да оказваш се права - купона е пълна скръб. Той седи на едно кресло в края на голямата стая и гледа също толкова отегчено, колкото и самата ти. След известно време вече седите един до друг и си говорите - обсъждате околните, смеете им се, разказвате си шеги. И неусетно минават три часа в приказки и смях, но той си тръгва.... И тя сядаш на неговото кресло и седиш и си мислиш как това е най-забавната Нова Година  и как искаш да го видиш отново.....Защото той е прекрасен...Малко странен, дръпнат и определено има нещо потайно, нещо съмнително. Но сякаш точно това те кара да го искаш така силно....

За съжаление обаче не го виждаш нито на следващи нито на по следващия ден...Вече си казваш как си могла да се залъжеш няма как да се получи нещо. Та ти дори не го познаваш. И това, че си е говорил с теб не значи нищо. Все пак ти беше единственият човек свободен за разговори, който той познаваше. И едва ли за него значи и на една четвърт този разговор това, което значи за теб. Но въпреки всички тези мисли, когато си спомниш онези проклети очи. Онези топли, дълбоки сини очи.....АААААААА....
Седиш и му гледаш профила в фейсбук, когато виждаш, че някой ти е писал лично съобщение.....Всъщност не просто някой....Той ти е писал....


Няма коментари:

Публикуване на коментар