Колко пъти човек трябва да попада в един и същи капан, докато се научи,че примамката не си струва, в сравнение с болката, която ще последва?Колко пъти трябва да си повториш "чувствата са лошо нещо", докато най-накрая осъзнаеш, че наистина е така. Колко?!
И колко пъти ще трябва да се питаш все тези въпроси?!
Сякаш винаги правим така, че да сме нещастни. Аз лично имам чувството, че това ми е нещо като хоби - да си дарявам някакво щастие, само и само после да ми бъде отнето. Да оставам стотици хиляди пъти без усмивка и смях. И страшно ми е интересно кога най-сетне и последната частица на надежда ще се изпари от тялото ми!
Хората казват, че душата ни тежи около четири грама.
Иронично е как тези четири грама ни носят толкова много нещастие, толкова много болка и разочарования. И това, че душите ни са безсмъртни е най-болезненото нещо. Колкото и да ги нараняваш - те не умират. Продължават да съществуват, но носят болката си. А тази болка е като болест - тя разяжда малко по малко всяка частица от теб. Отнема ти сърцето, разума....Ала за съжаление не убива душата ти. Така накрая от теб остават само онези четири грама. Четири грама, които носят болката на една цяла Вселена....
Няма коментари:
Публикуване на коментар