сряда, 11 януари 2012 г.
За чорапите на простора
Седя на парапета на прозореца в стаята ми и гледам към отсрещните апартаменти. Понеже имам щастието да живея в центъра, в един от онези блокове, където гледката не се простира по-далеч от съседския простор....Седя и гледам и си мисля, колко странно нещо е живота.
Преди близо месец съседката от другия вход, с която можехме да си гледаме в домовете спокойно, почина. Беше възрастна самотна женица...И от един месец на простора на терасата й си седи прането. Духа го вятъра, вали го дъжд и сняг, пече го слабото слънце. И то си седи там, чакайки стопанката му да го прибере. Да се погрижи за него...Но това няма как да стане. Жената си отиде и дори не успя да си прибере изпраните чорапи.
Толкова непредвидимо нещо е смъртта. Не те оставя да си направиш планове. Просто идва един ден и те прибира, както ние си прибираме дрехите от простора. Същото е. Седим и чакаме - веят ни бури от разочарования, засипват ни трудности, понякога ни огрява и щастието. Но накрая идва ден, в който онази с косата се сеща, че ни е позабравила и си ни прибира. Без да предупреди.
Защо са му на човек планове за бъдещото. Та ние не знаем какво ще стане утре. Как тогава смеем да планираме екскурзии с месеци напред или да си правим планове за кариери и учение. Човек трябва да улови момента - само него имаме. Всичко друго е илюзорно. Несигурно.
Да си правиш планове за бъдещето е равностойно на това да рисуваш шедьовър на ум. В главата си, а не на платно с бои и четки, както е нормално. Правим едни невероятни живописи на бъдещето си, цели цикли от шедьоври, които ако човек можеше да погледне в главите ни, веднага би рекъл "Леонардо ряпа да яде!". Но колкото и да са гениални нашите проекти за бъдещето, те рядко биват осъществени така, както са били замислени. И естествено, когато нещата не се случат по план, автора бива разочарован. Защото очакванията му са били по различни...
Затова според мен човек трябва да живее тук и сега. По-добре директно да рисуваме на платното на нашия живот без предварителни проекти и подготовка, но да оставим нещо, отколкото цял живот да планираме бъдещия си шедьовър, а накрая да не ни остане време да го осъществим...
Иначе единственото, което ще оставим на света ще бъде чифт чисто бельо на простора...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар