понеделник, 30 януари 2012 г.

Честит рожден ден!


Хванах се да ти пиша писмо. Старах се - писах възможно най-прилежно и четливо - с всичките ченгелчета там и завъртулки. Купих красив пощенски плик и залепих марката. Отидох до пощата да го пусна и...не можах. Няколко пъти (по-точно 20 минути) се мъчих да го пусна, но нещо ме спираше. Не можех да го направя. Всеки път щом се приближавах да го дам за изпращане изкачаше в главата ми някой спомен, който старателно бях заровила дълбоко дълбоко в себе си. Спомних си усмивката ти, спомних си прекрасните ти, невероятни очи, смешните ти жестикулации, прокарването на ръка през бретона, когато нямаш какво да кажеш, смеха...този странен, неповторим смях...
С всяка крачка си спомнях все повече. В главата ми изникна спомена, когато танцувахме за последно. Беше толкова прекрасно - ти беше толкова близо. Усещах парфюма ти, докосвах врата ти и лицето, ти ме беше прегърнал... По плика започнаха да падат сълзите ми.
Ако тогава знаех, че за последен път съм толкова близо до теб, че за последен път шепнеш в ухото ми, че за последен път прокарвам пръсти през косата ти... Само ако знаех, колко много ще ми липсваш...Как няма да спя с месеци всяка нощ, само защото някой е споменал името ти през деня. Ако знаех, че сълзите, които изплаквах тогава ще са нищо с това, което е сега....
Ако знаех колко всъщност много те обичам, нямаше за нищо на света да те пусна онази вечер. Щях да престъпя жалката си гордост.... 
Но аз не знаех...тогава си мислех, че това ще продължава завинаги - не осъзнавах какво значи всъщност това "заминавам", което ти повтаряше постоянно. Не знаех нищо, или пък отказвах да разбера. И така онази нощ се изниза неусетно, разделихме ме се. Казахме си "чао" и си се усмихнахме... Това беше последната твоя усмивка, дарена само на мен.
Сега ти си там - в големия холивудски щат, аз тук - където ме остави с писмо в ръка до теб, за рождения ти ден. Но то е вече прекалено мокро - мастилото вече се е размило със сигурност. Няма да го пусна и ти няма да разбереш дори, че съм се сетила за теб, камо ли че не мога да те забравя за секунда. И все пак...Честит рожден ден! Честит рожден ден любимо мое момче. Не знам какво да ти пожелая - ти имаш всичко, но знам какво ти пожелавам да не ти се случи. Желая ти НИКОГА ама никога да не се влюбиш в човек, който не може да отговори на чувствата ти, за да никога не изпиташ това, което ти макар и без да искаш ми причини....Желая ти да срещнеш прекрасната мечтана девойка - онази, която толкова рисуваше и да заживееш щастливо с нея. И ми се иска да знаеш само едно от мен.... Каквото и да стане с теб, аз винаги ще те обичам и ще те помня....
И да...знам, че ти никога няма да видиш това, но все пак...
Честит рожден ден моя първа истинска любов!

Няма коментари:

Публикуване на коментар