събота, 7 декември 2013 г.

 - Отведи ме някъде далеч от тук - каза тя и го погледна право в очите с онзи свой режеш костите поглед, но винаги някак разсеян, някак блуждаещ, гледащ отвъд.
 - Къде искаш да отидем? - извика той, за да успее да надвие силната музика.
 - Все тая. Просто възможно най-далеч. Всичко това ми омръзна.
 - Кое?
 - Ролите, които играем. Маските, които си създаваме, за да уж се защитаваме, а накрая се случва точно обратното. Накрая отливката, която си създал и претендираш, че си, те окупира, задушава те и ти потъваш като в яма. И искаш да се отървеш от нея. Искаш да бъдеш себе си. Осъзнаваш, че да си себе си, е единственото, което искаш. Че тези игри не за са теб. Не искаш да си просто куха маска, но...що за глупак би направил такова нещо по средата на карнавал.
 - Какъв карнавал? Какви ги говориш?!
 - Какъв карнавал?! Огледай се - целият ни живот е един парад на абсурд и фалш. Дори и тук - в претъпканата дискотека, на това парти. Просто се огледай. Всички тези хора - познати и непознати. Всеки от тях е различен, изглежда различно, носи различни дрехи, пие различен алкохол, но всъщност са толкова еднакви. Армия от нещастни самотници, дошли тук да се преструват, че са щастливи. Дошли да излъжат себе си, че животът им е хубав. Че са доволни от себе си. Дошли да забравят колко са самотни. Да се загубят в тълпата и в силната музика и да се почустват част от нещо. Да бъдат част от нечий живот, макар и за миг.
 - Защо да не са доволни? Изглеждат ми щастливи, никак не са самотни даже.
 - Хах..щастливи. Хора, които намират щастието си в мръсна чаша пълна с фалшив алкохол, заобиколени от разгонени разголени момичета и още по-разгонени разголващи ги момчета, имат сериозен проблем. Да те, се смеят, но не са щастливи. Със смеха си се опитват да запълнят онази тъпа празнота вътре в себе си. Ако не стане със смях я запълват с водка. И да може да не са сами, но това не значи, че на самотни.
 - Но ти също си тук!
 - Да, аз също съм тук....
 - Значи и ти не си щастлива
 - Да.
 - Добре, направи нещо по въпроса. Направи се щастлива. Но не тук. Излез и намери нещо, което да те направи наистина щастлива.
-  Там е проблема. Не знам дали истинското щастие съществува. Особено за човек, който е изгубил себе си. Как да намеря щастието, когато не мога да намеря дори себе си? - след този извод тя отпи няколко огромни глътки от чашата си, в която вече дори не знаеше какво има.
 - Не можеш да се намериш или не искаш?
 - хммм.. - тя извърна поглед към съседната маса. Момче размахваше смачкана кутия с презервативи пред лицето на момиче. Тя му се усмихна подаде му ръка. Запознаха се и изчезнаха в мрака на заведението. - Мисля, че е по-добре истинската аз да остане изгубена, така й спестявам подобни гледки.
- Но ако не я намериш скоро, може да я загубиш завинаги.
- А може би така е най-добре. Не мисля, че за нея има място в тази реалност. Не би оцеляла.
- Но допреди малко говореше друго. Нали не искаше да си точно такава. Искаше щастие и да си себе си. Позволи й да се върне. Ще живеете заедно. Ще сте много по-силни.
 - Това е невъзможно. С нея сме прекалено различни. Тя е ранима и слаба. Не искам да страда, затова по-добре да не я намирам. В панаира на суетата само лудите не носят маски. А те са станали луди, именно защото са били себе си. Отказали да носят доминото, сега самите те са домино. Грозно окарикатурено, гротескно домино. Няма да се случи с нея. Няма да го позволя! Може би, някой ден, когато срещна някой луд, който не носи маска, ще я намеря и ще ги запозная. И тя няма да е сама. Така е най-добре.
- Но..
- Казах! Така е най-добре. Прибирай се вече. Нямам нужда от теб повече. Стига съм мислила за тази вечер. Отивам на бара. Искаш ли едно малко преди тръгване?
 - Не отивам си! Прави каквото искаш, няма да те гледам такава.
 - Ще се върнеш ли по-късно?
 - За да те прибера ли?! Не оправяй се сама. Ще се върна, когато видя, че си готова да промениш живота си.
 -  Тогава Сбогом!
 - Сбогом...
Разума си отиде. А тя седна на бара, обградена от непознатите й познати. Задушена от мириса на евтини парфюми, пот и фалшиви усмивки, тя затвори очи и потъна в тълпата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар