събота, 22 март 2014 г.

Рециклирай!

Имах един много любим учител в гимназията. Любим в слонски кавички, разбира се. Той беше от онези хора, които имат мнение за всичко и не хабят средства и енергия да ти го налагат. Всеки негов час напомняше басня на Лафонтен с тематика подобна на "50 нюанса сиво"...
Та този инак свръхинтелигентен индивид обичаше да повтаря как всички ние сме едни проклети консуматори, които изпиваме живота на Земята. И тя горката търпи ли, търпи, но няма да е за дълго. Защото подобно всяко нещо, за което се говори в женски род, тя прощава, но не забравя и рано или късно ти набива канчето с двеста..
 Първият път когато чух това изказване бях яко напушена и в главата ми зашари образа на една планета качена на боксов ринг, която скача отгоре ми и ме нокаутира...Започнах да се хиля истерично по средата на часа и естествено бях изгонена... Обещах си, че задължително ще нарисувам подобна илюстрация.  Ако някой дойде и ми каже как един творец не трябва да търси вдъхновението в пристрастяващи вещества и въобще в каквито и да е било вещества, аз пък на него ще му набия канчето. Вдъхновението не идва от слънчевита лъчи, скъпи превзети критици! Не идва и от песента на птичките, нито пък от любовта... Вдъхновението идва с третата чаша уиски без бандерол в умопомрачително мръсен бар, от който и хлебарките отдавна са имигрирали, за да изживеят Американската мечта. Вдъхновението е нещо, което си го има, или го няма.То е нашата хронична АРТ шизофрения. Просто се проявява, когато няма какво друго да правиш. Когато настъпи абсолютна тишина, то се обажда. Не обича шумните компании и особено птичи песни. Освен ако не си Пауло Коелю, но тогава не говорим за муза, а за чиста доза педофилия. Защото вдъхновението е крехкото малко момиченце, тичащо в ливада с глухарчета. За съжаление рано или късно то пораства, става жена и вече не бере букетчета, а пие вино от глухарчета и пуши цигари с двоен филтър. И тогава вече, когато порастне, не е толкова оригинална. Вече не сравнява косите с танцуващи балерини. Вече говори за банкови сметки и салони за красота... Вече говори за любов...Докато малката, тя не обича тази дума. Не я разбира и не я харесва...
Много обичам, когато някой ми каже, как откакто обича, откакто е с този човек има муза. Обичам тук вече е в слонски наднормени кавички. Това е просто резерв. Човек има муза, докато е влюбен, преди да се влюби и най-вече, когато му разбият сърцето. По време на самото обичане музата си взима отпуска. И с право. Обичането изхабява. То не е арт. Когато си влюбен пишеш като побъркан. Защото знаеш какво искаш, но го нямаш и си пишеш за него. Когато ти разбият сърцето, пак твориш без да спираш, защото знаеш какво си имал, а вече го нямаш. Но в междинната фаза - нищо!! Или по-точно: нищо толкова добро, в сравнение с предишните две състояния. Тогава имаш всичко. Уж... И си щастлив. Обзема те онзи кух мързел на задоволство. Не искаш да променяш нищо и не го и правиш. Циклеж...
И тук е време да се върна към мисълта на моят мил учител: "Ние всички сме консуматори"
Мамка му, прав е! Ние консумираме абсолютно всичко. Включително и когато обичаме.
Любовта ни е консервна кутия на рафт в супермаркет. Ти избираш точно коя гозба искаш. Преценяваш кои подправки са ти по вкуса, и дали ще те нахрани количеството на опаковката. Правиш избора си и го закупуваш. Употребяваш количеството на кутията за една вечер, седмица, месец, година..години. Все тая колко. Края е еднакъв. В един момент кутията е празна. Или останалото вътре толкова се е вмирисало, че колкото и да не ти се иска е време да се отървеш от него. (Дори обичането е със срок на годност) И го правиш. Изхвърляш я. Тя е изиграла своята роля. А ти отиваш до супермаркета и избираш следващата...
 Ние наистина сме едни проклети консуматори. И най-вероятно ще унищожим планетата барабар със себе си. Но поне след като си приключил с една връзка...или консервна кутия - рециклирай я! Не и изхвърляй просто така. Направи си труда да отидеш да обозначената кофа с други като нея, за да я подновят и след време отново да краси някой рафт и някой друг да я купи. Твоят боклук е нечие бъдещо съкровище...
От това би излязло страшна еко кампания..или чалга песен. Не ми се получава писането нещо. Но ми е простено - сега съм в междинния период - по средата между "искам да съм щастлива с него" и "мамка му, бях щастлива с него".
Сега съм щастлива с него. И само времето ще покаже в коя кофа ще бъда запратена.


Няма коментари:

Публикуване на коментар