понеделник, 24 март 2014 г.

Туй то.

 - Знаеш ли какво просто си гледай работата, бе! Не всичко е математическа теорема в тоя живот. Някой неща си нямат логика ииии туй то! Не, не, не! Въобще не ми играй на контра. Казах. Точка! Като цяло целият ни живот е математическа задача, която всеки си решава както сметне за правилно. Всеки отговор е правилен. Тангес и котангес могат да се скрият някъде. Така че въобще не ми обяснявай, че няма логика в щастието. И да няма логика, пука ли ми ?! Нали съм си щастлива.... Оф ама не ми говори за проблемите ми. Сега ще ми заговориш и за глобалното затопляне и децата в третия свят. Туй то, щастлива съм. Щастлива съм напук на техните проблеми и на моите си.  Щастлива съм въпреки гнусното петно от акрил на новите ми дънки, щастлива съм напук на това, че любимият ми мега попартски портфейл сдава багажа, а няма никога да си намеря такъв, щастлива съм въпреки икономическата криза, която всяка сутрин ме целува за "добро утро", а вечер вече ми бие ритници за "лека нощ"....Щастлива съм въпреки менструалният синдром на времето. Говоря за времето като климат...но и за времето, в което живея, пак става....и въпреки него съм щастлива, да. Щастлива съм въпреки, че бирата ми е топла, а цигарите менте. И именно защото съм щастлива дъжда не ми пречи. И именно защото не ми пречи стоях насредата на тротоара. За да усетя танца на хилядите капчици по кожата си. И въпреки че утре най-вероятно ще съм болна, след тяхното виртуозно изпълнение по цялото ми тяло, пак ще съм си щастлива. Така че, щом толкова не ти изнася моето щастие, просто си тръгни. Отивай да решаваш математически теореми в нечия друга глава. Отговора на задачата не ме интересува. Щастлива съм си и туй то! - Разумът поклати отчаяно глава и излезе. Затваряйки вратата, чу отвътре болезнено гнусната мелодия на поредния спрял музикален хит и бягащият от всякаква мелодичност припяващ й невротичен глас: "Because I'm haaaaaaappy..."

Няма коментари:

Публикуване на коментар