Мрак. Шибан мрак. Беше я погълнал като черна дупка. И тя не можеше да се бори.
- Но какво мога да му дам? Ама аз мога ли да му дам нещо?!
Мога ли да бъда жената, която той иска?! АХАХА.. Жена???каква жена съм аз ?! Не, аз съм дете! Едно глупаво хлапе, което живее в своя сапунен мехур. Но рано или късно всеки сапунен мехур се пука. И аз ще падна на студения сив оттъпкан с фасове асфалт. И да, тогава ще разбера, че приказките са само за лека нощ, а не за да живеем в тях. И че това, че съм "принцесата на татко" не ме прави истинска принцеса. Истинските принцеси порастват и стават кралици.. А аз не мога да бъда кралица, камо ли да бъда неговата кралица, когато съм само едно хлапе. Хлапе, живеещо в своя розов свят, хлапе претендиращо, че е жена... Аз не мога да му дам нищо. Мога да му разкажа приказка... За нас. Ще започва с " имало едно време"; разбира се, като всяка приказка, и ще бъде вълшебна и ще завършва щастливо. Защото в историята ние ще надвием препядтствията, защото в историята аз съм смела жена, а не наивно хлапе. Но в реалността аз съм дете. Мога да му дам само тази приказка. Тази мечта. Не мога да му дам нещо истинско. Не защото животът не може да бъде приказка, а защото нито една приказка не завършва с " и заживели щастливо до вечерния й час" ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар