петък, 7 ноември 2014 г.

Мухите танцуваха валс на двойки. Хаотичните им движения запълваха задушливото пространство. Въздухът миришеше на минало - на прах и евтини ароматни пръчици и прокиснало вино. Може би именно това бе причината за некоординираните движения на малките летящи танцьори. Но на тях далеч не им пукаше. Нямаха нужда от поводи, и тем подобни извинения, или пък специална музика, за да изпълняват своите щури танци. Те препускаха безгрижно една през друга, просто си се въртяха във въздуха като малки турнадота. Една от тях, уморена от бурното лудуване, плавно се приземи на дървената повърхност. Направи няколко боязливи крачки, докато стигна до очуканият порцеланов пепелник. Той беше като сборище на всички филиали на фирма "Слънце". Всичките снопчета лъчи  се събираха в различните ъгли на пепелника - тяхното сборище, а след това пречупваха форма и уморено излягаха издължените си сиящи тела на масата. Мухата огледа всички тези странни пътешественици и когато усети, че не са заплаха, продължи разходката си по новата територия. През това време и други танцьори, уморени бяха кацнали на прашната маса. Някои предпочетоха разходката по белите празни листа, други застанаха на ръба при малкото езерце от ароматна течност. Там по наконтените присъстващи правеха нежни реверанси, отпиваха от течността, смееха се тихичко, или пък високо, и отиваха отново да танцуват. Капки от езерцето падаха от ръба на масата.  Мухата продължи да разглежда. Снопчетата светлина, приключваха вече своята конференция и едно по едно се разотиваха навън към тъмното и незнайно пространство отвъд прозореца. Мухата забеляза бавното настъпване на мрака. Тя продължи подобно на несъобразителна тинейджърка да търси къде да прекара нощта. Оплетена в мислите си мина през локва мастило и остави стъпчици навсякъде. Не искаше да бъде в кръга на повечето. Искаше спокойствие, тишина, мир. Погледна нагоре. Вече почти никой не танцуваше. Беше късно, всеки, който имаше къде да отиде, се беше прибрал, останалите бродници търсеха своето място. Скоро мухата намери едно пространство, отдалечено от останалите, непомръдващо и хладно, но много спокойно.  Прехвръкна леко с крилца, за да успее да се качи на повърхността - тя беше разположена нежно на масата на височина няколко сантиметра нагоре. Новото пространство не беше особено лесно за прекосяване пеш. Имаше пет хълма, между който зееха различни по големина дупки.  Мухата прелиташе над тези бездни, и когато най накрая си избра един от петте хълма, с бавни и плавни движения се завъртя няколко, а след това полегна върху студеното тяло. Да, тук щеше да намери мир. Мир и спокойствие.
 В стаята беше тъмно. Слънцето и неговите неуморни работници отдавна бяха приключили поредният клиширан работен ден. Лудите танцьори се бяха разпръснали, капките вино продължаваха бавно, бавно да се стичат от ръба на масата по пода. Листовете празна хартия се разпиляха от вятъра, който влезе през прозореца. Мастилото все така стоеше отворено и чакаше някой да потопи писалката си в него. Но мухата не обръщаше внимание на тихият живот в стаята. Той не спираше да тече, и никога нямаше да спре. Дори когато виното спреше да капе. Неговият мирис щеше да се просмука в мокета и да разказва историята си. Историята на своето производство, бутилиране, доставяне в магазина и купуване от онзи тъжен човек със сенки под очите една ранна сутрин, който не се интересуваше колко време гроздето е събирало слънце, или пък кога е произведено, онзи човек който купи просто една бутилка. Щеше да разказва за болката от унижението да бъде отворено с вилица и изсипано в мръсна чаша за кафе - всичко, което не е очаквало. Да разкаже за начина, по който отпиваха от него - с омраза, и за грозната си смърт, когато студеният метал на куршума, рефлектира в нежното тяло на бутилката. Но мухата не хаеше за това. Нея не я интересуваше историята на разсипаното вино, или на развятите празни листа. Там - в онази прашна, мрачна стая, смърдяща на прокиснало вино и разлагащи се меса,върху студената, непомръдваща плът, тя беше намерила покоя, който искаше, и затвори щастливо очи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар